26 nov 2011, 10:16

В душата ми...

  Poesía
718 0 13

В ДУШАТА МИ...

 

В душата ми отронена сълза е всеки спомен

и едно желано връщане назад

и в този свят - изгубен и огромен,

изгарям в огъня на свойта страст.

 

И пак те виждам във съня си нощем,

забързан, устремен към мен,

но мракът тихо ме поглъща

и идва празен новият ми ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иваничка!
  • Много тъжно,но много красиво!

    Поздравления!!!
  • Когато кажеш: " Обичам",
    не те ли сърце заболи,
    с думи недей да се вричаш,
    защото ще са само лъжи.

    Сърце без болка не люби.
    Майка за дете я боли,
    защото в мигове на тревоги,
    тя с болка дете ще роди.
    Благодаря ти, Елена!
  • Почувствах болка! Поздрав сърдечен, Анка!
  • Благодаря ти, Елина, и за това, че ме посети и за хубавите пожелания. Дано! Желая ти и на теб всичко хубаво.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...