В душата ми...

Poesía

716 0 13

В ДУШАТА МИ...

В душата ми отронена сълза е всеки спомен

и едно желано връщане назад

и в този свят - изгубен и огромен,

изгарям в огъня на свойта страст.

И пак те виждам във съня си нощем,

забързан, устремен към мен,

но мракът тихо ме поглъща

и идва празен новият ми ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anka-dimitrova (Анка Келешева)

Благодаря ти, Иваничка!

2011-12-03T14:48:31+02:00
vancheto13 (Иваничка Петкова)

Много тъжно,но много красиво!

Поздравления!!!

2011-12-03T10:34:40+02:00
anka-dimitrova (Анка Келешева)

Когато кажеш: " Обичам",
не те ли сърце заболи,
с думи недей да се вричаш,
защото ще са само лъжи.

Сърце без болка не люби.
Майка за дете я боли,
защото в мигове на тревоги,
тя с болка дете ще роди.
Благодаря ти, Елена!

2011-11-28T15:34:31+02:00
elenasim1 (Елeна)

Почувствах болка! Поздрав сърдечен, Анка!

2011-11-28T10:34:40+02:00
anka-dimitrova (Анка Келешева)

Благодаря ти, Елина, и за това, че ме посети и за хубавите пожелания. Дано! Желая ти и на теб всичко хубаво.

2011-11-27T09:21:02+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0