25 окт. 2020 г., 09:44  

В душата ти

1.1K 15 41

Ела, ела! Наливай.

Има още –

и чай, и обич. Огън. И затишие.

Събираш в шепи

тъжните ми нощи,

събирам любовта в

четиристишие.

 

Ела, ела. Отворено е.

Влизай.

Че дебне вън опасен

нощен хищник –

тъгата влачи черната си риза. 

Обичай ме,

дордето я събличам.

 

Ще стана много

нежна и различна.

Ще стана като капка

лунно злато,

и падайки в калта ще се издигна

и ще се сгуша право във душата ти.

 

Сега е зима.

Много е студено.

Дъхът ти топъл

нежно ме събуди.

Земята се върти и спира в мене.

А между нас – любов.

И пеперуди.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Т.Т. 🌸
  • Хубав стих!
  • Благодаря ти, Kikimaci !
  • Точно така, имам помощ от Google и всичко е изкривено ,, едно нещо, което бих споделил с вас и всички ценители на стиховете ,, не е черно или бяло ,, това е просто избор на получатели ,, продължете ,, просто бъдете смел и бъди свой
  • Честно казано не те разбрах много добре 😊
    Сякаш използваш преводач, за да пишеш. Благодаря все пак 😊

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...