10 июл. 2007 г., 17:01

В душите им вони на застояло

1.5K 0 36

В душите им вони на застояло
(посвещава се на всички некадърни преподаватели;)


В душите им вони на застояло,
а думите им - с дъх на нафталин.
И времето - отдавна сякаш спряло,
старателно намазано със формалин.
И смесва се вонята с аромата
на млади, неувяхнали лица.
Окови слагат по краката
на още непроходили деца.
Но мен пропуснаха - голяма грешка!
Със всички сили ще крещя
против таз склонност "най-човешка"
да стягаме в окови мисълта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Кънев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аплодисменти за позицията!
    Радвам се, че открих този стих!
  • Ехааа, землече... ти доста си разбунтувал духовете тука!
    Сега чак го виждам
    А стиха ти е много хубав и истински!
    Поздравления!
  • Поздрав за стиха, Калояне!!! Аз също имах "честта " да имам такъв преподавател! "Бестселър" на критическата мисъл в най-новата ни литература...
  • БлагодаряЩе направя всичко възможно
  • Закъснял поздрав за стихотворението, Калояне! Няма нужда да се правим на щрауси - има и такива преподаватели, каквито си описал. И ако преди, по времето на социализма, намираха оправдание в него за начина си на преподаване, то днес нямат никакво оправдание. На такива хора просто не им е призвание учителската професия, която винаги е била и ще бъде една от най-значимите за всяко общество.
    Пожелавам ти да станеш добър Учител, уважаван и обичан от своите ученици!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...