10 jul 2007, 17:01

В душите им вони на застояло

  Poesía
1.5K 0 36

В душите им вони на застояло
(посвещава се на всички некадърни преподаватели;)


В душите им вони на застояло,
а думите им - с дъх на нафталин.
И времето - отдавна сякаш спряло,
старателно намазано със формалин.
И смесва се вонята с аромата
на млади, неувяхнали лица.
Окови слагат по краката
на още непроходили деца.
Но мен пропуснаха - голяма грешка!
Със всички сили ще крещя
против таз склонност "най-човешка"
да стягаме в окови мисълта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Кънев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти за позицията!
    Радвам се, че открих този стих!
  • Ехааа, землече... ти доста си разбунтувал духовете тука!
    Сега чак го виждам
    А стиха ти е много хубав и истински!
    Поздравления!
  • Поздрав за стиха, Калояне!!! Аз също имах "честта " да имам такъв преподавател! "Бестселър" на критическата мисъл в най-новата ни литература...
  • БлагодаряЩе направя всичко възможно
  • Закъснял поздрав за стихотворението, Калояне! Няма нужда да се правим на щрауси - има и такива преподаватели, каквито си описал. И ако преди, по времето на социализма, намираха оправдание в него за начина си на преподаване, то днес нямат никакво оправдание. На такива хора просто не им е призвание учителската професия, която винаги е била и ще бъде една от най-значимите за всяко общество.
    Пожелавам ти да станеш добър Учител, уважаван и обичан от своите ученици!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...