В душите им вони на застояло
В душите им вони на застояло
(посвещава се на всички некадърни преподаватели;)
В душите им вони на застояло,
а думите им - с дъх на нафталин.
И времето - отдавна сякаш спряло,
старателно намазано със формалин.
И смесва се вонята с аромата
на млади, неувяхнали лица.
Окови слагат по краката
на още непроходили деца.
Но мен пропуснаха - голяма грешка!
Със всички сили ще крещя
против таз склонност "най-човешка"
да стягаме в окови мисълта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Кънев Всички права запазени
