Старата уличка в малкия град
тази вечер е много красива.
Блестят ù паветата във вечерния хлад,
от дъжда, който отвън се излива.

По-чист е сега тротоара,
под улична лампа бордюра блести,
отърсил от себе си на мръсотията товара,
на него вече може да се седи.

Уличката гледам през стъклото унесен
и ми идва навън да изтичам.
Сърцето ми пее весела песен...
Ах, колко много дъждовното време обичам!

Отварям прозореца и вдишвам дълбоко,
хладният въздух ме силно прегръща.
Представям си, че съм нейде в небето високо
и във капка дъждовна сега се превръщам!

17-02-2013                   L