9 июл. 2011 г., 12:37

В дълбочината на нощта...

789 0 0

В дълбочината на нощта

отеква ясно тишината

и мракът нежно кадифен

обгръща ме отвсякъде.

Къде ли си сега, не зная,

и моето сърце те търси,

да разтопи леда на самотата.

Пулсира то във ритъм див -

жадува твоята поява!

Изплуват образи горещи

на скъпи спомени със теб,

играят танц със светлините

на уличните тъжни лампи.

Ръцете ми протягат се напред,

но те разтварят се във миг.

Оставам сам със Любовта ни -

жертвено пламтяща клада.

И става толкова горещо

в потръпващите мои длани.

Дали извивките ти нежни

ще мога с трепет да извая?

Кога ли устните ти ще отпия

и ще потъна в тебе до забрава?

В дълбочината на нощта

простенва морно тишината

и аз заспивам сам, но с тебе

и с Любовта в Молитва Свята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...