9 июл. 2011 г., 12:37

В дълбочината на нощта...

788 0 0

В дълбочината на нощта

отеква ясно тишината

и мракът нежно кадифен

обгръща ме отвсякъде.

Къде ли си сега, не зная,

и моето сърце те търси,

да разтопи леда на самотата.

Пулсира то във ритъм див -

жадува твоята поява!

Изплуват образи горещи

на скъпи спомени със теб,

играят танц със светлините

на уличните тъжни лампи.

Ръцете ми протягат се напред,

но те разтварят се във миг.

Оставам сам със Любовта ни -

жертвено пламтяща клада.

И става толкова горещо

в потръпващите мои длани.

Дали извивките ти нежни

ще мога с трепет да извая?

Кога ли устните ти ще отпия

и ще потъна в тебе до забрава?

В дълбочината на нощта

простенва морно тишината

и аз заспивам сам, но с тебе

и с Любовта в Молитва Свята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...