В един сезон се губя
В ЕДИН СЕЗОН СЕ ГУБЯ
Тъй дълго се отнесе тази есен.
Прехласна се, чак люляк замириса.
С диези и бемоли птича песен
забързаните облачета слиса.
Гримирани в нюанси на зеленото,
листата са с червило от лалета.
Завихреното вятърно вретено
душите им отнася към небето.
А аз във Ботичели пак се влюбвам.
И пролет ли е, есен ли е, лято?
Очите ми в един сезон се губят –
из царството на песъчинки златни,
във Слънцето – усмихнато разпятие,
в съзвездия от люлякова лудост...
... Прокрадват се и мисли за проклятие,
но повече – отблясъци на чудо...
И пулсът ми прескача недолюбен
от залеза на изгревни видения.
Да, есен съм, във себе си изгубена.
Дано запазя вътрешното зрение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
