Ilis (Алина Стоянова)
113 3591
22.10.2014 г., 14:11 ч.  

В един сезон се губя 

  Поезия
1147 0 21

В ЕДИН СЕЗОН СЕ ГУБЯ


Тъй дълго се отнесе тази есен.
Прехласна се, чак люляк замириса.

С диези и бемоли птича песен
забързаните облачета слиса.

 

Гримирани в нюанси на зеленото,
листата са с червило от лалета.
Завихреното вятърно вретено
душите им отнася към небето.

А аз във Ботичели пак се влюбвам.
И пролет ли е, есен ли е, лято?
Очите ми в един сезон се губят –
из царството на песъчинки златни,

във Слънцето – усмихнато разпятие,
в съзвездия от люлякова лудост...
... Прокрадват се и мисли за проклятие,
но повече – отблясъци на чудо...

И пулсът ми прескача недолюбен
от залеза на изгревни видения.
Да, есен съм, във себе си изгубена.
Дано запазя вътрешното зрение...

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моята Есен...!!!
  • Благодаря на всички, които се полутаха в моя сезон...
  • Този стих е безкрайно красив..., ще го науча наизуст..., зашеметяващо емоционален...!!!
    Гримирани в нюанси на зеленото,
    листата са с червило от лалета.
    Завихреното вятърно вретено
    душите им отнася към небето.
  • "в съзвездия от люлякова лудост..."
    Изгубила си се в едно очарование!
  • Много красиво и много влюбено звучи, оригинални и уникални метафори!
    Прекрасен стих, в който се съдържат непреходни общочовешки ценности!
    Поздрави и за влюбената лирическа, и за прекрасната поетеса!
  • Алина, споделям радостта ти и те поздравявам с голямата награда в престижния конкурс "Мила Родино" - 2014

    Здраве, вдъхновение и нови успехи ти пожелавам!
    Елица
  • Чудесен стих! Финалът прочетох с огромно удоволствие!
  • Препрочитам финала с истинска естетическа наслада!
    И изпращам поздрави на "вътрешното зрение", с което си дарена!
  • Лекота и финес на изказа и в същото време дълбочина и драматичност на чувството.
    Порив за живот и сянката на неудовлетвореност преливат едно в друго.
    Обърканост и прозрение в една откровена самоанализа.
    Поздрави и поздравления!
  • Достави ми истинско удоволствие. Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Загубих се и аз в тази красота... Поздрав най-сърдечен!
  • Отново демонстрираш онази лекота и непринуденост, с която ваеш естетика, Али. Но естетика нетривиална, а уникална и дефинитивна за творческия ти почерк. И аз съм дълбоко впечатлен, освен от текста ти като цяло, и от редовете цитирани от Латинка-Златна.

    Поздравление за невероятното стихотворение и най-висока оценка за него!
  • Хареса ми тази любов, която вибрира в душата ти,независимо в какъв сезон пребивава!Поздравче!
  • Красиво!!!
  • Красота! Браво, Алина!
  • Чу-ден!!
    Познай колко пъти си го прочетох
    Една съвсеееем миниатюрна тъжна нотка се опита да извиси гласче, но красотата я задуши.
    За финала само ще кажа - ще, ще...
  • "Да, есен съм, във себе си изгубена.
    Дано запазя вътрешното зрение..." - !!!

    Поздравление за стихотворението ти,Ilis!
  • Не мога да правя разбор на чувствата, но личи една голяма любов на авторката към света! Така обича човек, намерил точното си място и постигнал хармония със себе си.Браво!
Предложения
: ??:??