7 дек. 2010 г., 10:25

В една точка 

  Поэзия » Философская
663 0 0

Как успях да се обърна...?

Умът ми камък е разцепен.

Сърцето си ще го възвърна!

Живота ми от паяк плетен...

Очите ми са слънчев лъч!

Лицето ми измито с дъжд!

Ръцете ми докоснати от моята душа,

която е без страх да е сама.

Аз близо съм, помни това...

дъхът ми спрял в една муха.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??