FlyingSlipper (Полина димова)
56 31
Dec 7, 2010, 10:25 AM

В една точка 

  Poetry » Phylosophy
590 0 0

Как успях да се обърна...?

Умът ми камък е разцепен.

Сърцето си ще го възвърна!

Живота ми от паяк плетен...

Очите ми са слънчев лъч!

Лицето ми измито с дъжд!

Ръцете ми докоснати от моята душа,

която е без страх да е сама.

Аз близо съм, помни това...

дъхът ми спрял в една муха.

© Полина димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??