Как успях да се обърна...?
Умът ми камък е разцепен.
Сърцето си ще го възвърна!
Живота ми от паяк плетен...
Очите ми са слънчев лъч!
Лицето ми измито с дъжд!
Ръцете ми докоснати от моята душа,
която е без страх да е сама.
Аз близо съм, помни това...
дъхът ми спрял в една муха.
© Полина димова Всички права запазени