FlyingSlipper (Полина димова)
56 31
7.12.2010 г., 10:25 ч.

В една точка 

  Поезия » Философска
664 0 0

Как успях да се обърна...?

Умът ми камък е разцепен.

Сърцето си ще го възвърна!

Живота ми от паяк плетен...

Очите ми са слънчев лъч!

Лицето ми измито с дъжд!

Ръцете ми докоснати от моята душа,

която е без страх да е сама.

Аз близо съм, помни това...

дъхът ми спрял в една муха.

© Полина димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??