В едно полу-пладне те хванах натясно
и нагледно показах ти що значи съдба;
И нямаше вик затаен, споделен,
на двама ни мигом стана ни ясно,
че тука приключва всяка игра
и аз те целунах и ти после – мен.
Крадешком се огледах и пак те обвих,
с погледи страшни, в сърце ти забих,
знамената на пробита невинност дари ми.
Ти поглед отмести и взря се встрани
сякаш светът се разчупи на три -
един е за теб, другият мой, а трети - дели ни. ...