laer (Найден Йотов)
148 148
2.01.2006 г., 10:09 ч.

В едно полу-пладне 

  Поезия
735 0 3

В едно полу-пладне те хванах натясно

и нагледно показах ти що значи съдба;

И нямаше вик затаен, споделен,

на двама ни мигом стана ни ясно,

че тука приключва всяка игра

и аз те целунах и ти после – мен.

 

 

Крадешком се огледах и пак те обвих,

с погледи страшни, в сърце ти забих,

знамената на пробита невинност дари ми.

Ти поглед отмести и взря се встрани

сякаш светът се разчупи на три -

един е за теб, другият мой, а трети - дели ни.

 

 

Едната целувка остава. А многото тлеят.

Три горди елена край мене пробягват,

с мандолина в ръце към ручеите слизам.

Печалните славеи призори пеят

и малкото радост от мене ограбват

в света необятен душата си сбирам.

 

 

Къде остана невинната девича нежност,

къде се скри усмивката омайна, онзи поглед...

Защо отвори се таз дълбока рана стара,

защо изпуснах те с престъпна безметежност,

ще ме вземе ли някой от нетръгналите влакове към теб,

нали ще чакаш мълком на онази скришна гара!?

 

 

 

© Найден Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • а кои думи точно да махна!?
  • Ааа, за знаеш - 2-та не е от мен! От някой безкоментарен е.
  • Според мен трябва още малко да поработиш над стихотворението. Например можеш да го съкратиш, мисля че ще се получи по-добре, защото има много силни моменти, но те се изгубват между многото излишни думи. Хареса ми като идея, затова и ти давам съвет как може да се получи по добре. Ти си решаваш
Предложения
: ??:??