В едно полу-пладне
В едно полу-пладне те хванах натясно
и нагледно показах ти що значи съдба;
И нямаше вик затаен, споделен,
на двама ни мигом стана ни ясно,
че тука приключва всяка игра
и аз те целунах и ти после – мен.
Крадешком се огледах и пак те обвих,
с погледи страшни, в сърце ти забих,
знамената на пробита невинност дари ми.
Ти поглед отмести и взря се встрани
сякаш светът се разчупи на три -
един е за теб, другият мой, а трети - дели ни.
Едната целувка остава. А многото тлеят.
Три горди елена край мене пробягват,
с мандолина в ръце към ручеите слизам.
Печалните славеи призори пеят
и малкото радост от мене ограбват
в света необятен душата си сбирам.
Къде остана невинната девича нежност,
къде се скри усмивката омайна, онзи поглед...
Защо отвори се таз дълбока рана стара,
защо изпуснах те с престъпна безметежност,
ще ме вземе ли някой от нетръгналите влакове към теб,
нали ще чакаш мълком на онази скришна гара!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Йотов Всички права запазени
