В едно полу-пладне
В едно полу-пладне те хванах натясно
и нагледно показах ти що значи съдба;
И нямаше вик затаен, споделен,
на двама ни мигом стана ни ясно,
че тука приключва всяка игра
и аз те целунах и ти после – мен.
Крадешком се огледах и пак те обвих,
с погледи страшни, в сърце ти забих,
знамената на пробита невинност дари ми.
Ти поглед отмести и взря се встрани
сякаш светът се разчупи на три -
един е за теб, другият мой, а трети - дели ни.
Едната целувка остава. А многото тлеят.
Три горди елена край мене пробягват,
с мандолина в ръце към ручеите слизам.
Печалните славеи призори пеят
и малкото радост от мене ограбват
в света необятен душата си сбирам.
Къде остана невинната девича нежност,
къде се скри усмивката омайна, онзи поглед...
Защо отвори се таз дълбока рана стара,
защо изпуснах те с престъпна безметежност,
ще ме вземе ли някой от нетръгналите влакове към теб,
нали ще чакаш мълком на онази скришна гара!?
© Найден Йотов All rights reserved.
