14 мая 2010 г., 13:44

В едно селце на края на Света

1.5K 0 7

В едно селце на края на Света

живеят всичките човешки чувства,

там може да ти се усмихне Суета,

а след това да те прегърне Гордост пуста.

 

Там може да танцуваш със Любов,

да гледаш във очите Нежност бяла,

а пък окаже ли се, че не си готов,

ще те погълна Самотата цяла.

 

Там ще вечеряш с Доблест, Смях и Мъка,

ще те приспиват тъмното, Тъгата, Смелостта.

Събуждаш се с едничката заръка -

да поговориш за минута с Мъдростта.

 

Знам, че иска ти се там да стигнеш

и чудиш се: "До колко ли ще трябва да вървя?"

Ти само погледни в сърцето си и ще пристигнеш

в едно селце на края на Света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...