Прекръстих се и влязох,

и едничка свещ от друга свещ запалих.

Към Бога зов предадох

и, чрез восъчния пламък, сякаш душата си погалих.

В мъждукащата светлина

спомен свиден пропълзя,

за времето, когато с тебе свещи палех,

когато държах те за ръката, милвах те и галех.

За онези дни, в които с тебе в храма влизах,

молех се щастлива и пречистена излизах.

Свещта гореше бавно и миришеше ми на тамян,

беше ми спокойно и някак хладно, ала защо - и до днес не знам.

Знаех, че ще тръгнеш, но в храма спасение намирах.

Понякога преглъщах напираща сълза, поглеждах те и се възпирах.

Но ето - едничката ми свещ вече изгоря и споменът се замъгли.

Свиден ми е - да, но и колко много, Господи, боли...