В храма
Със стон, със вопъл, със вик
избяга изтерзаната ми надежда.
Застанал пред Господния лик,
от мен болка и гняв се процежда.
Отчаян, кого нарекох: "Лъжец!" -
отецът със златния свещник,
иконата с кротък светец,
или мен - жалкия грешник?
Къде е великата, свята любов?
Доброто, мечтите - къде са?
Къде остана урока суров,
заслужен от злодея, подлеца?!
Вярата си неволно руша,
но злото, мрака - аз не приемам!
О, Боже, дано не сгреша
духовния път, който поемам!
И моля се с болка на целия свят,
а душата с кървави сълзи ридай -
нека променим сами този ад,
защото не знаем, дали има Рай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Пантов Все права защищены
