amethyst (Калин Пантов)
50 779
30 ene 2021, 9:27

В храма 

  Poesía » Filosófica
417 1 11

Със стон, със вопъл, със вик

избяга изтерзаната ми надежда. 

Застанал пред Господния лик, 

от мен болка и гняв се процежда. 

 

Отчаян, кого нарекох: "Лъжец!" -

отецът със златния свещник, 

иконата с кротък светец, 

или мен - жалкия грешник?

 

Къде е великата, свята любов?

Доброто, мечтите - къде са? 

Къде остана урока суров, 

заслужен от злодея, подлеца?! 

 

Вярата си неволно руша, 

но злото, мрака - аз не приемам! 

О, Боже, дано не сгреша

духовния път, който поемам! 

 

И моля се с болка на целия свят, 

а душата с кървави сълзи ридай - 

нека променим сами този ад, 

защото не знаем, дали има Рай! 

 

© Калин Пантов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дай, Боже, за всички ни!
  • Дай Боже този свят да е Рай за теб!
  • Така е - има от всичко негативно по малко, но на финала тържествуват Вярата и Надеждата, и вероятно затова се харесва... Радвам се и благодаря!
  • Освен болка и ярост, долових и разочарование... Хубав стих, с хубав финал!
    Поздравявам те!
  • Много ме зарадва, Деа! Благодаря ти!
  • Финалът много ми хареса!
  • Много ти благодаря, Мая!
  • Звучи много искрено. И е смислено.
    Странно – защо повечето хора търсят бога в храма?!
    Приемам го символично и те поздравявам, Калине!
  • Роси, Иви, благодаря ви за хубавите думи!
    Това наистина означава много за мен!
  • Дълбоко!
    Много ми хареса.
    Благодаря!
  • Когато го прочетох,усетих гняв и болка! Влезна ми под кожата!
Propuestas
: ??:??