13 мая 2016 г., 23:58

В името на любовта

487 1 0

И що е тъй красиво, ако не е любовта?

Що е тъй жално, ако не е самотата?

Що са двама души дето наричат си дори смъртта.

А от любовта си дето зрее, двамата са разболяха.

И с любов дарени си отиват, мигом от земята.

Де единия, там и другия отива.

Това е тя - съдбата!

Един без друг не могат - за това се иска сила.

Дето единия ще страда, а другия ще почива..

Свята душа, силно сърце, а на лица им жална обич.

Погубиха си старината, оставиха си те децата.

Запомниха им хората лицата, все засмени и влюбени.

И един до друг лежат, долу в тъмнината..

Това била им тя мечтата.

Студени, мъртви, но влюбени.

Пазиха си те местата.

Две сърца в една душа.

В един гроб положена,

седи му там душата, седи и чака

своита вечна половина.

Незнайно мина се година.

Намериха се те в рая.

Студени, мъртви, но влюбени!

"За сърцата що се любят

и смъртта не е раздяла!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...