18 янв. 2018 г., 10:15

В името на любовта

691 0 0

  Дълбока рана.
  И куршум заседнал в нея.
  А твоя пръст на спусъка последно помня!
  За всеки мъж живял със мен,
  За всяка болка в любовта.
  Изваждам аз куршума.
  Следата заличавам.
  И болката във спомен аз превръщам.

  Сега на спусъка е моята ръка.
  Наново всяка рана аз запълвам.
  И вместо болката да намаля,
  Набутвам по-дълбоко аз куршума.

 

  Не жаля себе си сега.
  По-важна е от мене - любовта!

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...