18 янв. 2018 г., 10:15

В името на любовта

687 0 0

  Дълбока рана.
  И куршум заседнал в нея.
  А твоя пръст на спусъка последно помня!
  За всеки мъж живял със мен,
  За всяка болка в любовта.
  Изваждам аз куршума.
  Следата заличавам.
  И болката във спомен аз превръщам.

  Сега на спусъка е моята ръка.
  Наново всяка рана аз запълвам.
  И вместо болката да намаля,
  Набутвам по-дълбоко аз куршума.

 

  Не жаля себе си сега.
  По-важна е от мене - любовта!

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...