18 ene 2018, 10:15

В името на любовта

685 0 0

  Дълбока рана.
  И куршум заседнал в нея.
  А твоя пръст на спусъка последно помня!
  За всеки мъж живял със мен,
  За всяка болка в любовта.
  Изваждам аз куршума.
  Следата заличавам.
  И болката във спомен аз превръщам.

  Сега на спусъка е моята ръка.
  Наново всяка рана аз запълвам.
  И вместо болката да намаля,
  Набутвам по-дълбоко аз куршума.

 

  Не жаля себе си сега.
  По-важна е от мене - любовта!

                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....