18.01.2018 г., 10:15

В името на любовта

683 0 0

  Дълбока рана.
  И куршум заседнал в нея.
  А твоя пръст на спусъка последно помня!
  За всеки мъж живял със мен,
  За всяка болка в любовта.
  Изваждам аз куршума.
  Следата заличавам.
  И болката във спомен аз превръщам.

  Сега на спусъка е моята ръка.
  Наново всяка рана аз запълвам.
  И вместо болката да намаля,
  Набутвам по-дълбоко аз куршума.

 

  Не жаля себе си сега.
  По-важна е от мене - любовта!

                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...