В Ивропъ
Ут нескъ вечи сми ф Ивропъ,
голему нящу й тувъ.
А язе сам дръжавен мъж пръф тукъ,
ф силоту верну, не ф гръда.
Жинатъ Стойна същу съ кукончи,
у синъ рокла, целъта ф звизди.
И час пу час кусатъ плюнчи,
налеву, десну са върти.
Дицатъ същи гяволе скукливи,
комай га чекат с леб и шукулат,
Излазът, влазът, дигът гюрунтиа,
дубре, чи немъ дъ нъ ръзбирът.
Па язе сам оперчен нъ мигданъ
и чекъм там Ивропъта дъ стани,
чи нащу тукъ нимъ упръвиа,
пъ там зъ к`воли ша са фаним.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
