3 июн. 2021 г., 23:01  

В изповедалнята- 5

1.8K 5 9

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

  КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!

                            Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!

                              Че съгреших... За сан не съм достоен!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред!

                             Преставяш всеки път блестящ отчет!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но за финансите не Ви говоря!

                              Съблазън ме пленява без умора!

 

  КАРДИНАЛЪТ: И има ли си форма таз съблазън?

                              От дявола ли ти си набелязан?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Простете ми! Опитвам да се боря!

                              А битката е нежна! Що да сторя ? 

  

  КАРДИНАЛЪТ: За битката сега ми разкажете

                              и дявола подробно опишете!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Пред мен стои... и роклята й пада!

                              С очи ме гледа мило, без пощада!

                              Коси разпуска върху раменете!

                              Гърди разстръсва... сочни са и двете!

                             По устните с езиче обикаля

                             и погледа си все от мен не сваля,

                             и после има сладостни усмивки,

                             по нея греят финните извивки,

                              а по- надолу, по- надолу... Мале!

                             Ах, прекалих ли доста?... Кардинале!!!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Аха!!! Замислих се така дълбоко!

                              Напада те Лукавият жестоко!

                              И логиката, братко, ме подсеща,

                              че битката е също и гореща!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Два пламъка се вплитат неизбежно,

                              ала борбата ни протича нежно!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Добре, добре! Кажи ми ти накратко

                              стратегиите ти какви са, братко?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Целувки и милувки, без да жаля!

                              По кожата й бяла леко галя!

 

  КАРДИНАЛЪТ: О, мъченико братко, в туй горене

                               накара ли ти дявола да стене?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Как стене само жалко Сатаната

                              и бяга той... Спасена е душата!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Това е чудо!!! Бог ли те изпрати?

                              Не са ни нужни вече жарки клади!

                              Борбата, братко, с вяра продължи!

                              Спасявай все изгубени души!  ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но Кардинале!!!  ( излиза )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...