3.06.2021 г., 23:01  

В изповедалнята- 5

1.8K 5 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

  КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!

                            Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!

                              Че съгреших... За сан не съм достоен!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред!

                             Преставяш всеки път блестящ отчет!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но за финансите не Ви говоря!

                              Съблазън ме пленява без умора!

 

  КАРДИНАЛЪТ: И има ли си форма таз съблазън?

                              От дявола ли ти си набелязан?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Простете ми! Опитвам да се боря!

                              А битката е нежна! Що да сторя ? 

  

  КАРДИНАЛЪТ: За битката сега ми разкажете

                              и дявола подробно опишете!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Пред мен стои... и роклята й пада!

                              С очи ме гледа мило, без пощада!

                              Коси разпуска върху раменете!

                              Гърди разстръсва... сочни са и двете!

                             По устните с езиче обикаля

                             и погледа си все от мен не сваля,

                             и после има сладостни усмивки,

                             по нея греят финните извивки,

                              а по- надолу, по- надолу... Мале!

                             Ах, прекалих ли доста?... Кардинале!!!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Аха!!! Замислих се така дълбоко!

                              Напада те Лукавият жестоко!

                              И логиката, братко, ме подсеща,

                              че битката е също и гореща!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Два пламъка се вплитат неизбежно,

                              ала борбата ни протича нежно!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Добре, добре! Кажи ми ти накратко

                              стратегиите ти какви са, братко?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Целувки и милувки, без да жаля!

                              По кожата й бяла леко галя!

 

  КАРДИНАЛЪТ: О, мъченико братко, в туй горене

                               накара ли ти дявола да стене?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Как стене само жалко Сатаната

                              и бяга той... Спасена е душата!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Това е чудо!!! Бог ли те изпрати?

                              Не са ни нужни вече жарки клади!

                              Борбата, братко, с вяра продължи!

                              Спасявай все изгубени души!  ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но Кардинале!!!  ( излиза )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....