agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
3.06.2021 г., 23:01 ч.  

В изповедалнята- 5 

  Поезия » Еротична, Хумористична
1391 5 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

  КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!

                            Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!

                              Че съгреших... За сан не съм достоен!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред!

                             Преставяш всеки път блестящ отчет!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но за финансите не Ви говоря!

                              Съблазън ме пленява без умора!

 

  КАРДИНАЛЪТ: И има ли си форма таз съблазън?

                              От дявола ли ти си набелязан?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Простете ми! Опитвам да се боря!

                              А битката е нежна! Що да сторя ? 

  

  КАРДИНАЛЪТ: За битката сега ми разкажете

                              и дявола подробно опишете!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Пред мен стои... и роклята й пада!

                              С очи ме гледа мило, без пощада!

                              Коси разпуска върху раменете!

                              Гърди разстръсва... сочни са и двете!

                             По устните с езиче обикаля

                             и погледа си все от мен не сваля,

                             и после има сладостни усмивки,

                             по нея греят финните извивки,

                              а по- надолу, по- надолу... Мале!

                             Ах, прекалих ли доста?... Кардинале!!!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Аха!!! Замислих се така дълбоко!

                              Напада те Лукавият жестоко!

                              И логиката, братко, ме подсеща,

                              че битката е също и гореща!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Два пламъка се вплитат неизбежно,

                              ала борбата ни протича нежно!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Добре, добре! Кажи ми ти накратко

                              стратегиите ти какви са, братко?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Целувки и милувки, без да жаля!

                              По кожата й бяла леко галя!

 

  КАРДИНАЛЪТ: О, мъченико братко, в туй горене

                               накара ли ти дявола да стене?

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Как стене само жалко Сатаната

                              и бяга той... Спасена е душата!

 

  КАРДИНАЛЪТ: Това е чудо!!! Бог ли те изпрати?

                              Не са ни нужни вече жарки клади!

                              Борбата, братко, с вяра продължи!

                              Спасявай все изгубени души!  ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Но Кардинале!!!  ( излиза )

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??