16 янв. 2008 г., 16:05

В какво се изразява обичта...

1.3K 0 3
 

16.01.2008

Напоследък задавам си въпроса:

„В какво се изразява обичта?"

На какво и колко сме готови,

Без намесата на користта!

 

Топли думи, силни чувства,

усмивки, нежност, красота...

много обичта ни дава,

но и много ни отнема тя.

 

От какво способни сме да се откажем?

С какво можем да се примирим?

Гордостта способни ли сме да накажем

и взаимно грешките си да простим?

 

Теб молех, само да ме обичаш.

В сърцето ти да съм единствена!

Както за мен Ти си единствен -

май твърде много пожелах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е твърде много...просто другият не е разбрал, може би?! Пиши!!!
    С много обич!!!
  • Много замислящ стих, Виолета.
    И също толкова хубав.
    Поздрави.
  • Обичта я чувстваме съсъ сърцето си...
    получаваме я и я даваме безкористно.
    хубав стих. с обич, Виолета.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...