4 окт. 2009 г., 23:48

В капана на живота

1.2K 0 2

В капана на живота


Посипан с аления цвят на рози,
примами ме животът в свойта бездна
и, скрита зад безплътно було от надежди,
душата ми в мъглата от сълзи зачезна...

На лунна светлина изглеждаше различен
този килим от пепел, който ми постели;
аленият залез свиреше беззвучно
симфония на славеи, от нийде долетели.

В затвор на свободата аз попаднах -
не! - Зад броня на живота ли се скрих?
Този рубинен блясък на пустинен пламък
в моите опалови очи се нагло притаи...

Зад решетките на спомена аз бродя,
заключена със катинара на Смъртта,
която със душа на дявол и лице на ангел чака
да избягам от мечтите - чака да заспя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...