4 oct 2009, 23:48

В капана на живота

  Poesía
1.2K 0 2

В капана на живота


Посипан с аления цвят на рози,
примами ме животът в свойта бездна
и, скрита зад безплътно було от надежди,
душата ми в мъглата от сълзи зачезна...

На лунна светлина изглеждаше различен
този килим от пепел, който ми постели;
аленият залез свиреше беззвучно
симфония на славеи, от нийде долетели.

В затвор на свободата аз попаднах -
не! - Зад броня на живота ли се скрих?
Този рубинен блясък на пустинен пламък
в моите опалови очи се нагло притаи...

Зад решетките на спомена аз бродя,
заключена със катинара на Смъртта,
която със душа на дявол и лице на ангел чака
да избягам от мечтите - чака да заспя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...