В кея на нежността
В кея на нежността
След житейска или морска буря акостира
в моите обятия-кей на нежността?
Поет?Моряк?Орфей,отплавал с лира?
Скиталец-Одисей ли сред синя самота?
Нима не рулят на съдбата тук те води?
Притихва нощем чайка край нечии крила.
Достигат нейде пристан волни платноходи.
При мен ще прибереш ли морни си весла?
Чуй!Руното навярно е сал зла химера,
за мечтателите-прокълната стръв.
Легенда ли искаш?Не просто хетера?
Медея ще бъда-от плът и от кръв.
Ръцете ми-два малки,гальовни делфина.
Устните-изящен са,ален корал.
Аз вино ще ти поднеса във раковина,
кат прилив отмия солена печал...
Сред пръските сребристи и бриз ще ти пристана
и гирлянд фосфоресциращ,чист планктон;
с прибой-акомпанимент-дар от океана,
благослов ще изпроводи Посейдон.
Към тебе ще ме носи в сватбена премяна
пътека лунна върху тюркоазна шир;
призови ме-облечена в прозрачна пяна,
надежда съм-попътен,изгревен зефир!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
Продължавай в същия дух! 
