Ferrata (Явор Бинев)
2 0
22 янв. 2015 г., 18:07  

В клетката на самотата 

  Поэзия
333 0 2

 

 

В клетката на самотата

 

 

Ти си отиваш, помръква моят ден -

бежизнен, смазан и проклет,

в ръждива клетка аз съм пленен,

и пиша със сълзи любовен сонет. 

 

Разплакана отправяше към мене зов,

замирах пиян пред входната врата,

днес си спомням за теб - моя любов,

и плача, о, моя пропиляна мечта.

 

Алкохол аз исках тогази вечно.

и винаги аз питах за още,

а когато се прибирах нощем -

виждах те, плачеща безконечно

 

Днес в клетката на самотата ръми

тих октомврийски дъжд, тих зов

мъгли пращат на есенните тъми

а аз тихо плача, за теб... любов

 

Сам съм и живея с грозотата

на набрана в сърцето жал.

Линея в клетката на самотата

побледнял, удавен в печал.

 

Ти си отиде, помръкна моя ден

обезличен, смазан и проклет

в ръждива клетка аз, пленен,

написах със сълзи любовен сонет. 

 

© Явор Бинев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки заслужава съдбата си. Каквото си направим сами, друг не може. Добре е, ако все пак научим нещо от грешките си.
  • Простете, но това "пребивах те нечовечно" съвсем не е поетично според мен.Помислете да го замените с нещо друго, а също поработете върху ритъма.
Предложения
: ??:??