В клетката на самотата
Ти си отиваш, помръква моят ден -
бежизнен, смазан и проклет,
в ръждива клетка аз съм пленен,
и пиша със сълзи любовен сонет.
Разплакана отправяше към мене зов,
замирах пиян пред входната врата,
днес си спомням за теб - моя любов,
и плача, о, моя пропиляна мечта.
Алкохол аз исках тогази вечно.
и винаги аз питах за още,
а когато се прибирах нощем - ...