В клетката на самотата
В клетката на самотата
Ти си отиваш, помръква моят ден -
бежизнен, смазан и проклет,
в ръждива клетка аз съм пленен,
и пиша със сълзи любовен сонет.
Разплакана отправяше към мене зов,
замирах пиян пред входната врата,
днес си спомням за теб - моя любов,
и плача, о, моя пропиляна мечта.
Алкохол аз исках тогази вечно.
и винаги аз питах за още,
а когато се прибирах нощем -
виждах те, плачеща безконечно
Днес в клетката на самотата ръми
тих октомврийски дъжд, тих зов
мъгли пращат на есенните тъми
а аз тихо плача, за теб... любов
Сам съм и живея с грозотата
на набрана в сърцето жал.
Линея в клетката на самотата
побледнял, удавен в печал.
Ти си отиде, помръкна моя ден
обезличен, смазан и проклет
в ръждива клетка аз, пленен,
написах със сълзи любовен сонет.
© Явор Бинев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки заслужава съдбата си. Каквото си направим сами, друг не може. Добре е, ако все пак научим нещо от грешките си.
-
Простете, но това "пребивах те нечовечно" съвсем не е поетично според мен.Помислете да го замените с нещо друго, а също поработете върху ритъма.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
