В клетката на самотата
В клетката на самотата
Ти си отиваш, помръква моят ден -
бежизнен, смазан и проклет,
в ръждива клетка аз съм пленен,
и пиша със сълзи любовен сонет.
Разплакана отправяше към мене зов,
замирах пиян пред входната врата,
днес си спомням за теб - моя любов,
и плача, о, моя пропиляна мечта.
Алкохол аз исках тогази вечно.
и винаги аз питах за още,
а когато се прибирах нощем -
виждах те, плачеща безконечно
Днес в клетката на самотата ръми
тих октомврийски дъжд, тих зов
мъгли пращат на есенните тъми
а аз тихо плача, за теб... любов
Сам съм и живея с грозотата
на набрана в сърцето жал.
Линея в клетката на самотата
побледнял, удавен в печал.
Ти си отиде, помръкна моя ден
обезличен, смазан и проклет
в ръждива клетка аз, пленен,
написах със сълзи любовен сонет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Бинев Всички права запазени
