19 окт. 2017 г., 10:08

В коравото на живота 

  Поэзия » Другая
2687 24 33

И тази нощ осъмна на паважа

невръстен просяк, сред мъгла и киша.

Разтърка сънено очите влажни,

сълзичката избърса после скришом.

 

Размести вяло няколко кашона

и плувна в мислите пиянска свада.

Видя баща си как така резонно,

парите взе, наби го за награда.

 

А той не плака, смъкна си ръкава,

приглади си едвам с ръка косата.

Нали баща му се отдалечава…

въздъхна плах и облекчен за кратко.

 

Намери си картонена постеля.

Животът му подлагаше кораво.

Изстискваше сълзи преди да смели

надеждата, която не познава.

 

Над него – утро. Птички чуруликат.

Минава през стомахчето му спазъм.

Ще се присвие малко, знае – никой

ни стон ще чуе, нито ще го пази.

 

А после пак ще седне на бордюра.

Такъв, един самотен и безличен.

Ще прокърви душевната фрактура,

ще проси, ще се мрази. Необичан...

 

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??