В косите ти свил е гнездо
Сякаш Дяволът скача по клоните -
тъй силно вятърът вее,
сякаш някой пали иконите -
тъй злостно бурята пее.
Сънят се промъква на пръсти
от ъгъла тъмен Съмнение,
дори в този миг да се кръстиш,
не ще да намериш спасение.
Усмихва се демонът, сплел ръце,
в косите ти свил е гнездо,
ти виждаш ангелът без криле
с тъмнината как се слива в едно.
Лежиш, прикован към решетката,
очите ти - кървави рани,
нима ти не знаеш, че в клетката
са твоите части събрани?
* * *
Мъртъвци се катерят по клоните
и жадно облизват студа,
усмихва се дявол в иконите,
стиснал Ключа във ръка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Задгробник Евотош Все права защищены