В косите ти свил е гнездо

25 июн. 2011 г., 16:34

Поэзия » Философская

528 0 1

"В косите ти свил е гнездо"

Сякаш Дяволът скача по клоните -
тъй силно вятърът вее,
сякаш някой пали иконите -
тъй злостно бурята пее.

Сънят се промъква на пръсти
от ъгъла тъмен Съмнение,
дори в този миг да се кръстиш,
не ще да намериш спасение.

Усмихва се демонът, сплел ръце,
в косите ти свил е гнездо,
ти виждаш ангелът без криле
с тъмнината как се слива в едно.

Лежиш, прикован към решетката,
очите ти - кървави рани,
нима ти не знаеш, че в клетката
са твоите части събрани?

* * *

Мъртъвци се катерят по клоните
и жадно облизват студа,
усмихва се дявол в иконите,
стиснал Ключа във ръка...

В косите ти свил е гнездо

Свързани произведения

Комментарии

Предложения