19 июн. 2008 г., 11:51

В края

761 0 3

....

В края на този тъй изморителен ден

мога само да кажа: Обичам те!

Като глътка вода си за мен,

оросила жадно стърнище.

Мога само да вярвам,

че някъде в теб

тлее искрица игрива.

И тя е готова и тя като мен

да лумне със сила дива.

Не знам що си сторил,

та изпитвам това.

Нека Бог милостив е към мене.

Нека бъда капката"жива вода".

Ще те изкъпя в нея целия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боже защо всичките сме толкова халосани...и чустващи и най прекрасни!!!

    пп.както казваше един наш общ приятел:Много сме,ама сме пръснати...

    с обич!!!
  • Като глътка вода си за мен,
    оросила жадно стърнище.

    Великолепен стих!
    Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение...чуден финал...!
    светло и животворно...с обич, мила Маргарита.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...