zara (Здравка Маринова)
112 451
1 нояб. 2005 г., 20:52

В края на лятото 

  Поэзия
1132 0 4
Ето,вятърът слиза
и лятото гони.
Мачка нечия риза
в разлюлените клони.

Вечерта е протяжна
като стар сериал.
Скърцат облаци влажни,
а часовникът спря.

Следват ме до вратата
само прашни листа.
Като стара позната
спря до мен есента.

Много рани натрупах.
И безброй причиних.
По сърцето ми струпеи,
а в душата ми-стих.

Лятото си отива,
а реката ридае.
Само детските книги
са щастливи накрая.

© Здравка Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??