zara (Здравка Маринова) zara (Здравка Маринова)
2 112
Nov 1, 2005, 8:52 PM

В края на лятото

  Poetry
1.5K 0 4
Ето,вятърът слиза
и лятото гони.
Мачка нечия риза
в разлюлените клони.

Вечерта е протяжна
като стар сериал.
Скърцат облаци влажни,
а часовникът спря.

Следват ме до вратата
само прашни листа.
Като стара позната
спря до мен есента.

Много рани натрупах.
И безброй причиних.
По сърцето ми струпеи,
а в душата ми-стих.

Лятото си отива,
а реката ридае.
Само детските книги
са щастливи накрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0