zara (Здравка Маринова)
112 451
1.11.2005 г., 20:52 ч.

В края на лятото 

  Поезия
1112 0 4
Ето,вятърът слиза
и лятото гони.
Мачка нечия риза
в разлюлените клони.

Вечерта е протяжна
като стар сериал.
Скърцат облаци влажни,
а часовникът спря.

Следват ме до вратата
само прашни листа.
Като стара позната
спря до мен есента.

Много рани натрупах.
И безброй причиних.
По сърцето ми струпеи,
а в душата ми-стих.

Лятото си отива,
а реката ридае.
Само детските книги
са щастливи накрая.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??