В края на лятото
Щом ми свие, сармите, краят на лятото,
а вятърът почне да брули стебла,
ще сляза на плажа, навлякъл си якето,
цял час ще тъгувам за всяка вълна.
Созопол ще скрие на тъмно хавлиите,
рибарите пак ще помъкнат гребла.
От Новия град ще си тръгнат, сергиите.
До късно ще крача с бутилка в ръка.
Ще стане, и тъжно, и тъпо - навсякъде,
и аз ще избягам набързо от там,
към място - където разчитат на вятъра.
Към място - което с години го знам.
Ще кацна в Хавана, или пак… в Патая;
зимите там са… с лазурно море!
Там - всяка девойка е нимфа… от Рая,
и вечно сервират, студено фрапе.
Така - ще пропусна тук дългата зима,
ужасната киша и преспите сняг.
Там, дълго ще крача, и чак… догодина
отново ще стъпя на родния бряг.
Почти - сто години - така… ще живея,
в морето е хвърлена моята връв!
В Тайланд, Бора Бора, дори и в Гвинея,
в края на лятото… аз ще съм пръв.
Юри Йовев
август 2025 г.
На моите приятели от Созопол,
които всяка година правят точно така.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
