Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
13 июн. 2022 г., 11:54  

В края на сетния стих 

  Поэзия » Философская
918 2 6

Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?

 

Оттогава окови са всичките земни пътеки,
за небето единствено, Божичко имам очи,
тихо кръста си нося... И чуждите, и са ми леки,
но понякога нощем сънят ми накуцва... Горчи!

 

И приех всеки дар, и не жаля за нищо отнето,
а на себе си трудно макар, но успях и простих.
Ще летя и ще пиша, сред слънце и бури, додето,
стана мъничка точица – в края на сетния стих.

 

 


 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??