Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
13.06.2022 г., 11:54 ч.  

В края на сетния стих 

  Поезия » Философска
636 2 6

Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?

 

Оттогава окови са всичките земни пътеки,
за небето единствено, Божичко имам очи,
тихо кръста си нося... И чуждите, и са ми леки,
но понякога нощем сънят ми накуцва... Горчи!

 

И приех всеки дар, и не жаля за нищо отнето,
а на себе си трудно макар, но успях и простих.
Ще летя и ще пиша, сред слънце и бури, додето,
стана мъничка точица – в края на сетния стих.

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??