19 сент. 2014 г., 23:25

В кръчмата...

484 1 1

В кръчмата...

 

... Е?... И!... Наистина ли продължава

животът ни?... То кой ли помни!...

Съсипаха една държава,

а нямало било виновни!...

 

Отново същите „юнаци”,

които грабиха ни с шепи,

сега със нови са мераци,

защото правим се на слепи-

 

за тъмните им далавери,

когато в изборното време

нахално искат пак доверие

и даваме го без проблеми...

 

... А вечер псуваме във кръчмата

(по стара българска традиция)

една ракия си поръчваме

и само там сме в опозиция...

 

Коста Качев,

19.09.2014.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...