Sep 19, 2014, 11:25 PM

В кръчмата...

  Poetry » Civic
482 1 1

В кръчмата...

 

... Е?... И!... Наистина ли продължава

животът ни?... То кой ли помни!...

Съсипаха една държава,

а нямало било виновни!...

 

Отново същите „юнаци”,

които грабиха ни с шепи,

сега със нови са мераци,

защото правим се на слепи-

 

за тъмните им далавери,

когато в изборното време

нахално искат пак доверие

и даваме го без проблеми...

 

... А вечер псуваме във кръчмата

(по стара българска традиция)

една ракия си поръчваме

и само там сме в опозиция...

 

Коста Качев,

19.09.2014.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...