В кръчмата на барба Яни...
В кръчмата на барба Яни...
В кръчмата на барба Яни
всички стари капитани
котва хвърлили отдавна
пият дълго, пият бавно,
пият ром и пушат пури
и в невероятни бури
водят дръзко екипажа-
без компас, без такелажа.
А над водната пустиня,
до безкрая сиво-синя,
пак влече ги светлината
на миражен фар в мъглата...
... Но след всички страшни бури
време е за авантюри-
пак във южните крайбрежия
чакат ги жени разнежени...
А тропическите залези
пак догарят жълто-алени,
пак и на прибоя в ритъма
любовта е ненаситна...
И на всеки бряг остава
по една любов такава,
щото винаги мъжете
тръгват сутрин с ветровете...
... В полунощ от барба Яни
всички стари капитани,
понаправили главите,
пак поемат към вълните.
Олюлявайки се леко
газят в лунната пътека,
че в Безкраят ѝ, оттатък:
още Младостта ги чака...
Коста Качев,
05.09.2014.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
