От прашния перон на тъмната гара
потегля вагонът сънлив.
А парата машинна небето обагря
във фигури чудни и малко плашливи.
През прозореца пейзажите
като в кино въртят се.
Всеки е спомен от предишното в мене,
само колелата романтично потропват
спомни си... спомни си… спомни си...
Влакът в последната гара навлиза
и в купето сме пак двама -
аз и онази с косата сърдита.