В локвата
Един отхвръкнал лист хартия,
на който стихове
си пишеше тъгата,
разкисва в локвата
от сутрешния дъжд.
Дали от мокрото,
дали внезапно от тъмата
от смръщилото се небе
като природен кататлизъм,
разтвориха се стиховете изведнъж,
изчезнаха, стопиха се безследно
и плътният килим от есенни листа,
накиснат в локвата,
попи тъгата и изгни за миг.
Какво гласяха стихове ли?
Не помня.
Знам само, че те няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
