Един отхвръкнал лист хартия,
на който стихове
си пишеше тъгата,
разкисва в локвата
от сутрешния дъжд.
Дали от мокрото,
дали внезапно от тъмата
от смръщилото се небе
като природен кататлизъм,
разтвориха се стиховете изведнъж,
изчезнаха, стопиха се безследно
и плътният килим от есенни листа,
накиснат в локвата,
попи тъгата и изгни за миг.
Какво гласяха стихове ли?
Не помня.
Знам само, че те няма.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
