В локвата
Един отхвръкнал лист хартия,
на който стихове
си пишеше тъгата,
разкисва в локвата
от сутрешния дъжд.
Дали от мокрото,
дали внезапно от тъмата
от смръщилото се небе
като природен кататлизъм,
разтвориха се стиховете изведнъж,
изчезнаха, стопиха се безследно
и плътният килим от есенни листа,
накиснат в локвата,
попи тъгата и изгни за миг.
Какво гласяха стихове ли?
Не помня.
Знам само, че те няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
