В дискотеката влизам сама,
с копнеж да видя твоето лице,
защото ти си моята мечта
и в плен държиш ти моето сърце.
Но теб те няма там,
радостта ми в миг умира,
минутите текат едвам
и сякаш всичко в мене спира!
Около мен е пълно с хора -
усмихнати, танцуващи в захлас,
дали да търся в чашката опора
или какво изобщо да направя аз?!
Но това не е краят на играта:
След час ти влизаш закъснял
и подкосяват ми се в миг краката,
като на някой, призраци видял
и отстрани те гледам тайно.
Да те заговоря, нямам смелост аз,
с теб се сблъсквам уж случайно,
с надеждата да чуя твоя глас.
Но не - ти безразличен си към мен,
за теб съм просто непозната.
Как ми иде да ти изкрещя “кретен”.
Нима не виждаш в мен жената?!
© Ива Все права защищены